Skip to content

Честит Рожден Ден мила моя Елена#

Ти си ми любимата дъщеря! Марина също ми е любимата дъщеря. Аз съм така и с жените, но това е друга тема.

Елена, днес ставаш на 17 години татко! Това е толкова невероятно и прекрасно! Една хубава жена като теб (защото ти вече си жена) на 17 е на върха на света. Повярвай на моите 50 години, по-висок връх няма! Нали учите по физика за потенциална и кинетична енергия — е, ти си живият потенциал, и лека полека ще започнеш да се ускоряваш (не бързай). Тази статия е твоят подарък от мен ... „Чакай, какво каза” те чувам да си мислиш, „това е подаръка? ... евтин негодник!”

Да, искам да обясня! Искам след време, когато си на моите години, да можеш пак да прочетеш тези думи, и от дистанцията на времето да оцениш.

Но да се върнем в Швеция, където си родена. Аз там бях сляп! Живеех като всички други слепци, хранех се като прасе и в главата ми беше каша (при все че водех лекции в Университет, занимавах се с convex optimization и си мислех, че съм голяма работа). И там, един ден (ти още беше бебе, а Марина не беше родена) майка ти ме накара до купя подарък за наш приятел, който ни беше поканил на рожден ден. Разбира се, аз закъснях, минах през мола 3 минути преди да затвори, буквално хванах първата блузка, която видяха очите ми (дори не я погледнах), помолих да ми я завият „за подарък” и изхвръкнах. После в колата си спомних погледа на продавачката2 — поглед на човек, който беше виждал това много пъти, прекалено много пъти. И там в колата (която имах точно като всяка друга маймуна1) погледнах в огледалото и винях себе си! Това беше страшен момент татко — да се видиш! Точно в този момент започна голямата промяна (отне ми 15 години да стигна до место където се чувствам добре в кожата си, но промяната започна там, с подаръците).

Това е и най-значимото решение в моя живот (сам стигнах до него, дори не бях чувал за хора, които не подаряват подаръци), защото то отприщи лавина от други решения.

Нито ти, нито сестра ти сте получавали подаръци от мен за рождени дни, Коледа, нова година и такива разни. Гордея се с това си постижение! В началото беше много трудно, защото няма зад какво да се скриеш — да подадеш нещо и ти да станеш част от фона. Повечето хора предпочитат да бъдат фон, не и аз. Аз съм центъра на вселената татко. И ти трябва да бъдеш центъра на вселената! „Но как?” ще попиташ ти „може ли да има два центъра?” Два центъра татко не може да има, но може да има две вселени. Имай си своята си вселена, и бъди много внимателна да бъдеш нейният център, защото в противен случай ще се окажеш в периферията на вселената на някой друг тате!

И днес ставаш на 17. Миналата година ми каза „Тази година ще си имам приятел, не се издържа!” — и ето че точно така се случи. Не се притеснявай да казваш какво искаш и не се страхувай да го преследваш. Никога не чакай живота просто да се случи, живей активно и рискувай. Ако нещо ти харесва го вземи, и сама реши дали е за теб. The only thing that has real value in this life is experience, it is much much more important than time (не знам как да кажа това по толкова прецизен начин на български).

Трябва да знаеш нещо важно: ние мъжете имаме едно голямо предимство пред жените, израстваме в свят който ни наказва много по-малко когато сме активни и направим грешка. Просто така е изграден живота на един мъж. От нас се очаква да правим грешки и той ни учи, че не е толкова страшно. Жените, от друга страна, се научават да правят добра преценка (техният живот буквално зависи от това). Грешките на една жена струват много по-скъпо! Но една жена не е само пасивен оценител, тя играе много по-важна роля без която ние хората е нямало да оцелеем. Жената, тате, отваря очите на мъжа за това, което той не вижда защото е прекалено загледан напред. Цени това си качество, то ти е дадено свише. Ако мъжът до теб не го оценява и не се възползва от него — замисли се сериозно! Стойностните жени в моя живот винаги са намирали начин да ме променят. Знай стойността си и не се задоволявай с огризки.

Та да се върнем на подаръците — подарявай когато идеята в теб е толкова силна, че трябва да излезе. Но не идея която си съчинила защото е Нова година и имаш 10 роднини които знаеш, че ще те гледат в ръцете, а идея която е извървяла пътя си и е разцъфнала (аз се готвя да ти направя този подарък вече 17 години). Това Елена е изкуството! Да бъдеш артист не е да можеш да рисуваш или пееш, а да имаш какво да изразиш и да не се притесняваш да го направиш. Не се страхувай да бъдеш неразбрана. Има един прекрасен български писател Деян Енев, той пише кратки разкази (имаме няколко от книгите му у нас, надявам се, че някой ден ще ги прочетеш) и твори без да разкрасява! Не го познавам лично, но разказите му ми напомнят за непукизма на Charles Bukowski (въпреки че те нямат нищо общо като хора и творци). И като казах Charles Bukowski, прочети „So you want to be a writer?”.

Системата ни учи да правим „подаръци” (оказва се добра стратегия on average). Това е част от играта на живота, която е хубаво да научиш да играеш добре. Децата от малки се научават да подаряват оценки на родителите си3. Трябва да можеш да плуваш в такива води. Но играта на живота не е само една, и правилата ги измисляме попътно. Колкото по-бързо разбереш това, толкова по-интересен и пълен с experience ще бъде живота ти. Стратегията, която работи за средно-статистическата игра обикновено не работи там където се реят мечтите ти.

Много ми харесва, че вече работиш от време на време (продължавай) — преподавал съм на различни студенти, и обикновено, тези които вече са имали работа (или някакъв активен проект) преди да влезнат в Университета имат много различен подход към времето си и комуникацията с другите. Аз директно влезнах в университета и сгреших (не бях готов, бях просто част от стадото). Имай собствен проект или живота ще те принуди да си част от проектите на другите! Никога не забравяй, че потенциала ти е много по-ценен от скоростта която може да имат други, защото потенциала позволява да се ускориш в желана от теб посока. Използвай останалото си време в училище за да се огледаш, може пък да намериш на къде да скочиш. Не оставяй стари мърморковци като мен да определят посоката, но се вслушвай в това което имат да кажат4.

Ти си на 17 (Боже)! Бъди със самочувствие, ти притежаваш най-ценното нещо на света. За него са се водили, водят се и ще се водят войни. Цялата система се върти около него. Никога няма да бъде измислено нещо, което може да се сравнява с една млада и красива жена, никога, никога, никога! Дори боговете свеждат глави. Бъди със самочувствие, гледай с високо вдигната глава. Ти си на върха на света, използвай времето да се огледаш (ще загубиш ако не го направиш). Не се крий. Остави другите да се гримират. И за грим ще дойде време, той не е за младо момиче като теб (в неговото ежедневие). От баща ти запомни, няма мъже, които харесват гримирани жени, просто има мъже без избор. Аз разбирам, че ти сега няма да разбереш това. Но, тези думи ще кънтят в главата когато си на моите 50.

Внимавай, какво ти се подарява. Много често то може да изисква от теб повече от колкото очакваш! Не се притеснявай да отказваш подаръци или да ги изхвърляш. Бъди необременена. Когато не харесваш някой го отрежи от веднъж, не се опитвай да бъдеш учтива (той също ще го оцени — това ти го казвам от опит).

Много внимавай с какво се храниш! Не забравяй, че културата около теб е до голяма степен отражение на бизнеса, който не мисли в дългосрочна перспектива. Храни се с храна, а не с бизнес продукти. Едва преди 10 години наистина разбрах каква е разликата между двете и това промени живота ми драматично. Но ти вече разбираш това — това ме прави щастлив. Гледай хората, от които купуваш храната си, те се отражение на това което ти продават.

Ходи, танцувай, не спирай да се движиш.

Не се срамувай от сексуалността си. По мои наблюдения, жените са също толкова активни колкото и мъжете (често по-активни, поне от мен). Опознай се, и се наслаждавай на младостта си. Има интересни книги в тази насока (чети).

Не се състезавай с мъжете. Не можеш да победиш. Един мъж може да се концентрира върху малък проблем и да тича напред по начин, който ти дори не можеш да си представиш. В едно семейство мъжът е коня а жената, тази която дърпа юздите. Ти трябва да решаваш, кой да качиш в каруцата (на мъжете им дай да тичат). Научи се да използваш това. Но знай, не всеки мъж ще ти дадат юздите си, мъжът за теб, обаче, ще го направи с удоволствие — по това ще го познаеш. Разбира се, само с юзди каручка не се тегли, трябва и здрав кон (надявам се разбираш, какво означава това)!

Внимавай какво мислиш. Мислите стават реалност. Неизбежно е! Бъди спокойна в мислите си и ще бъдеш спокойна в живота си. Аз не съм спокоен човек, и плащам много скъпо за това (това е част от наследството на средата, в която съм отраснал). В тази посока можеш да научиш много от майка си. После ела и ме научи и мен!

Често хората купуват сладки, кока кола, и други такива неща за празници. Те го правят просто защото не знаят как да изразят емоцията си по друг начин (така са научени). Това е опасно! То създава асоциация между позитивните емоции и сладката храна. Внимавай как кондиционираш организма си! Не е проблем какво ядеш по изключение, а как формираш базата на която е стъпил живота ти (бъди безкомпромисна с нея).

Всички имаме стандартна реакция да неглижираме различните/новите неща. Това е добра стратегия като цяло, защото ако непрекъснато приемаме новото, ще се разпилеем. Тази стратегия също те предпазва от прекалено голяма промяна, за която не си готова. Има хора много по-напред от теб, които могат сериозно да объркат живота ти. По същия начин има хора много по-назад от теб — не очаквай от тях да те следват. Намери среда, в която хем някой да те дърпа, хем ти да дърпаш някой, и двете са важни.

Обществото ни е стиснало здраво в смъртоносна хватка. Понякога, да се откажеш е единственото решение. Не се страхувай да се предадеш в името на това да започнеш нещо ново. Често, това е най-доброто решение. В тази връзка, след 2-3 години, прочети „Hunger” на Knut Hamsun. Никога, за нищо на света не губи достойнството си. Един човек без достойнство не съществува. Ако партньора в твоя живот изисква това от теб, не се замисляй, тръгни по друг път, колкото и трудно да е това.

Чети, хората преди теб вече са минали по пътя, по който вървиш. Техните истории ще ти позволят да видиш скритото в живота и това ще ти помогне да изградиш вселената си.

Твоят любим баща от центъра на вселената.

  1. Моите извинения на „маймуните”, това просто е метафора. ↩

  2. След време сигурно вече „продавачки” няма да има и всички ще са „продавачи”, защото някой лингвист без кауза е решил, че майка ми не беше „лекарка” а „лекар”. Но тя беше „лекарка” и се гордееше с това! Сега даже си имаме и „президентка” на България, на която всички казват „президент”. Но думите имат значение тате: ако някой ме покани на купон и каже, "Митак, ще има много колеги" аз най-вероятно няма да отида, но виж, ако каже "Митак, ще има много колежки" барометърът в мен ще се събуди. Някой е успял да убеди жените, че приличайки на мъже, те стават по-впечатляващи ... не се срамувай да бъдеш жена Елана, бъди спокойна и гледай живота право в очите (такива жени побъркват нас мъжете)! ↩

  3. Сега се замислих и нямам идея нито в кой клас си ти нито сестра ти. През годините предимно съм се интересувал дали имаш хубави учителки и никога какви са ти оценките. За всичките тези години съм влизал само веднъж в акаунта, който училището ти дава на родителите — бяхме заедно, ти ми го поиска, аз ти го дадох и се надявам, че не правиш глупости! И с това се гордея! Нямам време да се занимавам със средно-статистическите идеи на хората. Имейлите от твоето училище ги трия без да ги прочета, така ти се учиш да си отговорна и да следиш какво и кога се случва. ↩

  4. Когато беше на 5 аз реших, че е време да те науча да броиш в двоичната система. Ти ме слуша, слуша и каза нещо, което никога няма да забравя: „Татко, ти нямаш ли си друга работа” (просто се сетих). ↩